Ахмак Добри на работа

Материал из свободной русской энциклопедии «Традиция»
Перейти к: навигация, поиск

Ахмак Добри на работа


Автор:
Болгарская народная








Язык оригинала:
Болгарский язык



В едно планинско село живеел един момък. Наричали го Ахмак Добри, защото бил много глупав. Цял живот той не бил слизал долу в равнините да види други села и нови хора. Израснал си див като козел.

Дошло време за женитба. Майка му била хитра жена, та успяла да склони една хубава мома от голямо село край Струма да му стане жена. Момата харесала момъка и се омъжила за него. Чак сега тя разбрала колко е глупав мъжът й, но нямало какво да прави. Венчило лесно не се разваля...

Заживели си двамата. Ахмак Добри колкото бил глупав, толкова бил добър. За всичко той слушал жена си. Това я много радвало и тя вярвала, че родителите й няма да разберат за какъв глупак се е омъжила. Затова един ден повела Ахмак Добри на гости в родното си село.

По пътя започнала да съветва мъжа си:

- Слушай, Добре, хубаво да внимаваш, че да не станем за смях?

- Няма, няма - поклатил глава ахмакът.

- Тъй зер. Като отидем у нас, само големи думи ще казваш, че да те сметнат за умен. Добро утро, добър ден и добър вечер ще викаш, когато трябва. Много-много няма да приказваш. Като седнем да ядем, ще вземаш залъците с два пръста, та да не те помислят за лаком. И като те бутна, вече да не ядеш, разбра ли?

- Разбрах, зер! - отвърнал Ахмак Добри и обърсал мустаците си с ръкав.

Привечер стигнали в село. Жената се хвърлила да прегръща и да целува ръка на майка си, а Ахмак Добри се изправил важно, важно пред вратата и започнал на един път:

- Добро утро, добър ден, добър вечер...

Като видял дядо си, казал му:

- Каква голяма планина, брей!... А какъв дълбок кладенец имаме в наше село!...

После, като зърнал на двора една голяма бъчва, извикал:

- Я изгорете тази бъчва, че да видите какъв голям въглен ще стане!

Погледнали се дядото и бабата, погледнали дъщеря си, а тя навела глава и се зачервила от срам. После зетят млъкнал и никаква дума не могли да откопчат от него, защото той изказал всички големи думи, които знаел!

Седнали да вечерят. С два пръста Ахмак Добри грабвал най-големите късове месо и лакомо ги гълтал. Сложили баница. Ахмакът с два пръста я дигнал цялата и я прибрал при себе си. Жена му потънала в земята от срам. Ахмакът хапнал няколко залъка, но се случило, че котката го бутнала по крака.

Той помислил, че жена му го бута и изведнъж престанал да яде. Дръпнал се настрани и мълчаливо загледал тавана.

- Яж бе, зете! - подканил го дядо му.

- Яж, яж, не се срами, нали сме си наши... - започнала и баба му.

Но Ахмак Добри само клател глава и не искал.

- Не ми се яде - казвал той. - Нахраних се.

- Бе джанъм, хапни си още от баницата, я каква е вкусна!

Ахмакът се облизвал, но не смеел да яде, а само повтарял:

- Не ми се яде! Не съм гладен!

Най-после всички се навечеряли и станали от софрата. Постлали в гостната стая за спане на гостите. Като легнали, жената с яд казала:

- А бре, мъжо, защо ме засрами така? Какви бяха тия приказки днес, каква беше тази вечеря, че като те молиха толкова много, ти не яде?

- Че нали ми рече да казвам големи приказки? И ми поръча да не ям, като ме бутнеш.

- Ами че аз не съм те бутала...

- Не си ли? Тогава кой ме бутна да не ям? Язък, че останах гладен...

- Хайде, хайде, спи сега, че утре ще ядеш...

- Ами мене не ми се спи на гладен стомах. Яде ми се и туй то!

Жената се страхувала мъжът й пак да не направи някоя глупост от глад, та му казала:

- Като пък си толкова гладен, влез полека в другата стая. До огнището ще намериш гърнето с леща. Наяж се, че спи...

Ахмак Добри станал, отишъл полека в стаята и напипал гърнето. Подирил тук-там лъжица, но като не намерил, навел се над гърнето и вмъкнал ръката си в гърлото му. Нали жена му го учила да яде с два пръста, свил си ръката и поискал да я извади. Но не могъл. Още повече я свил и съвсем не могъл да я мръдне. Ами сега? Станал и отишъл с гърнето при жена си.

- Жено мари! - рекъл той. - Ръката ми се заклещи в гърнето. Как да я извадя?

- Дърпай, бре, дърпай...

- Дърпам аз, ама не може! Кажи какво да правя?

- Като е тъй, излез тихо на двора. Цапни гърнето о големия камък. То ще се счупи. Тогава ще извадиш ръката си.

Ахмак Добри излязъл на двора. Гледа, до плета нещо се белее. Помислил, че е камъкът и се запътил тихо към него, за да не го усетят от къщи. А край плета била клекнала баба му. Нещо от лещата не й станало добре, та излязла навън. Ахмак Добри се приближил на пръсти и бух! - цапнал гърнето о главата й. То се разбило на късове.

- Леле, света Дево Богородице! - изпищяла баба му. - Какво съм направила, Господи, та искаш да ме утрепеш с камъни от небето?

Тя скочила, олюляла се от удара и разтреперана се прибрала вкъщи. А Ахмак Добри гледал, гледал, избърсал си носа с ръкав и си казал:

- Бе какъв е този жив камък! Май че ми се счу гласът на бабата...

И като си поизчистил ръката в тревата, тихо влязъл вкъщи.

На другия ден жена му била много кахърна. Тя разбрала, че ще стане за смях с глупавия си мъж и намислила как да го изпрати вън от селото, та хората да не разберат глупостта му. И му поръчала да впрегне воловете и да отиде в гората да насече дърва, та да ги докара.

Ахмак Добри, нали бил послушен, впрегнал колата и заминал. Стигнал той в гората. Гледа, все дебели, високи дървета. В тяхното планинско село гората била дребна и започвала току до плетищата, та селяните сечели вършините и прътите и ги пренасяли на гръб или върху магарета. Ахмак Добри се чудил, чудил как да натовари тези дебели дървета в колата и най-после измислил. Той закарал колата под едно дърво и започнал да го сече, та като го отсече, то само да падне в колата. Намислил това умникът и се заловил за работа. Плюл си на ръцете и сече ли, сече мъжката! Най-после дървото затрещяло, наклонило се и прас!... с цялата си тежест дървото паднало върху колата. Понеже било мното дебело, убило воловете и изпотрошило колата. Малко останало да смаже и Ахмак Добри.

- Брей! - казал си той. - Хама че я оплескахме, ха!...

Но нямало какво да прави. Решил да отиде вкъщи и да каже на жена си какво се е случило. Като излязъл от гората, минал край селската река. Гледа, плуват няколко диви патки.

- Чакай - рекъл си ахмакът - барем да убия някоя патка, че да занеса да сготвят. Така толкоз няма да ми се карат.

Засилил се и хвърлил брадвата. Патките избягали, а брадвата потънала във водата.

- Ама, че я оцапахме! - рекъл си пак Ахмак Добри и решил да я потърси.

Съблякъл се гол. Влязъл във водата и започнал да търси. В това време минал един крадец. Като видял дрехите, той ги грабнал и избягал.

Дълго се ровил Ахмак Добри в тинята, целият се изкалял, но не могъл да намери брадвата. Почнало да се смрачава. Той не бил хапвал цял ден, огладнял, та решил най-после да остави брадвата по дяволите. Излязъл на брега. Гледа - дрехите му ги няма. Търсил ги пак - няма ги.


- Бре, ами сега! - рекъл си той. - Гол ли бях или имах дрехи!

Мислил, мислил и най-после решил, че сигурно е тръгнал гол.

Вече почнало да става тъмно. Той забързал за вкъщи. А селяните по това време се връщали от работа по нивите. Като видели голия изкалян човек, те викнали подире му:

- Ху бря! Гледайте го, безсрамника... Гол ходи по пътя. Ху бря!... Дръжте го!

Заозъртал се Ахмак Добри. Дали на него викат? Но като видял, че мъже и жени тичат към него кой с вили, кой с мотики и тояги, разбрал, че ще го бият, плюл си на петите и хукнал колкото му крака държат. Той тича, селяните по него. Но нали бил млад и планинец, пък и нямало дрехи да му тежат, бягал най-бързо от всички, влязъл като хала в селото, прескочил плета на бабиния си двор и се скрил чак в избата. Постоял така свит в един ъгъл, ослушвал се и чувал, че някой ходи на двора и приказва. Той помислил, че селяните го чакат да излезе, за да го набият, а това били жена му и роднините й, които се тревожели защо Добри е закъснял толкова.

Така скрит, той стоял доста дълго време. Ожаднял. Но там нямало вода. По едно време напипал бъчвата с вино. Дръпнал чепа. Той изхвърчал някъде из ръцете му. Навел се и почнал да пие вино. Като се напил, потърсил чепа, но не могъл да го намери в тъмното. По едно време напипал нещо дълго и с остър връх. Това било квачката, която мътела яйца. Ахмак Добри помислил, че е някое дръвце, дръпнал, откъснал главата й и с нея затъкнал дупката на бъчвата.

Но вече много вино било изтекло и се разляло по земята. На Ахмак Добри му станало студено. Зад гърба си той усетил някаква пълна торба. Опипал я и разбрал, че това е брашно.

- Чакай - рекъл си, - да попия виното, че да стане пак сухо.

И изсипал брашното в локвата вино. После започнал да тъпче с крака. Образувала се рядка каша. Гледа по едно време Ахмакът: нещо се белее в един кош. Попипал и разбрал, че това са яйца. До тях лежало мъртвото тяло на квачката. Бутнал я той - не мърда.

- Брей! - казал си, - квачката умряла и няма кой да мъти яйцата. Как ще се излюпят така?

И той седнал върху тях да ги мъти. От тежестта му всички яйца се счупили, но Ахмак Добри помислил, че кошът припуква и продължавал да седи върху яйцата...

По едно време бабата отворила вратата на избата да наточи вино за вечеря. Но като видяла в ъгъла да святят очите на гол човек, изпищяла, тръшнала вратата и като луда хукнала с викове:

- Леле Боже, сам вампирът влязъл в избата!... Ох, ох, изгори ми душицата!...

И като се кръстела, тя се втурнала в стаята и паднала отмаляла пред огнището.

Дъщерята не се уплашила, а разбрала, че пак мъжът й е направил някоя поразия, та взела една свещ и право в избата. Като го видяла, не знаела да се смее ли, или да плаче.

- Какво правиш тук, бре? Кога си дойде? Къде са колата и воловете? Защо си гол?

Но Ахмак Добри само вдигнал рамене и казал гордо:

- Не виждаш ли, ма? Мътя яйцата... Я гледай и каква каша съм направил! - и той посочил размесеното с вино брашно по земята.

- Ох, ох! - писнала жената и заскубала косите си. - Отиде ми животецът с този глупак! Къде го намериха, та ми зачерниха младините?...

И още през нощта дала на Ахмак Добри да се наметне с някаква дреха и без да се обади на родителите си от срам, повела го към тяхното планинско село...