Текст:Вълкът и неговите жертви
Влязла овцата в една кръчма и като обърсала очите си, рекла на кръчмарина:
- Дай ми една паница вино!
Кръчмарят наточил тригодишно вино. Вдигнала овцата паницата, изпила виното и си поръчала пак:
- Още една паница!
- Защо пиеш толкова много? – попитал я старият кръчмарин.
- Тежко ми е на душата – отвърнала овцата.
- Какво има?
- Нощес вълкът се вмъкнал в кошарата и изял баща ми – стария овен. Няма го вече виторогия ми баща. Само звънецът му остана.
- Пий тогава, ще ти олекне – посъветвал кръчмаринът овцата.
Цял ден пила овцата и като се натаралянкала, излязла навън и почнала да блее с пресипнал глас.
- Защо блееш? – попитала я козата.
- Пияна съм.
- Недей пи много, защото не е хубаво.
- Как да не пия – отговорила овцата, - мъка ме дави, нощес вълкът изяде добрия ми баща.
- Ами къде отиваш сега?
- В гората.
- Какво ще правиш там?
- Ще се боря с вълка. Ако го надвия, ще му смъкна кожата от гърба и ще я дам на цигуларите да си направят тъпан. Тъпанът ще тумка, пък аз ще играя хоро.
Очите на овцата светели от гняв.
- Да дойда и аз, моите рога са остри! – рекла козата.
- Не ми трябваш – отвърнала овцата, - аз сама ще се разправя с вълка.
Излязла пияната овца от село, поела към гората. Срещнала овчарското куче.
- Нека дойда и аз с тебе – помолило се кучето. – Лятос вълкът изяде двамата ми братя. Аз му имам зъб. Додето се бориш с него, аз ще се хвърля на гърба му и ще го захапя за гърлото.
- Гледай си работата – казала овцата, - моят гняв е толкова голям, че с един удар ще го поваля на земята!
Отишла овцата сама да се бори с вълка и той я одрънкал.
Отишла подире й козата, за да отмъсти за другарката си, и вълкът закусил с козе месо.
Дигнало се овчарското куче, навлязло в гората да дири вълка и да го пита защо е изял братята му, но вече не се върнало.
А вълкът се разхождал из гората, гледал към селото, което димяло в снега и си думал:
- Дано не се сетят някога да излязат срещу мене всичките овце, всичките рогати кози и всичките зъбати кучета. Тогава гората ще ми стане тясна.