Змеят и царската дъщеря

Материал из свободной русской энциклопедии «Традиция»
Перейти к: навигация, поиск

Змеят и царската дъщеря


Автор:
Болгарская народная








Язык оригинала:
Болгарский язык



Имало едно време един дядо и една баба. Те нямали деца. Веднаж седнали да си поприказват какво да сторят, като си нямат деца. Бабата рекла:

- Ще изляза на пътя, па каквото намеря, ще го взема в кошницата и това ще ни бъде челяд.

Дядото се съгласил.

Бабата тръгнала. Вървяла, вървяла - нищо не намерила. Когато да се върне, видяла едно змийче. Турила го в кошничката си и го занесла на дядото. Поили змийчето с мляко и то порасло, та изпълнило кошницата. Бабата го поставила в крина. Пак го поили с мляко, докато и крината му станала малка. Бабата се слисала и не знаела какво да го прави. Тя го поставила в една каца. Змията изпълнила и кацата, та станала цял змей. Бабата се чудила и маяла какво да прави с този змей. Много я дострашало, та рекла: "Накъдето ми виждат очите, натам ще бягам". Не щеш ли - змеят проговорил и рекъл на бабичката:

- Мамо, иди при царя и поискай дъщеря му за снаха.

- Сине, ние сме много сиромаси - няма да ни я дадат - отвърнала му тя.

- Ти върви! - рекъл змеят на бабата.

Нямало какво. Отишла бабичкага и потропала на царските врати. Излезли слугите и казали:

- Бабо, тука не се влиза.

Бабичката се върнала вкъщи и обадила на змея:

- Не ме пускат да вляза.

Тогава змеят се ядосал и рекъл:

- Иди, кажи им да те пуснат, че иначе ще направя поразия.

Бабичката отишла и влязла при царя. Той я попитал защо идва и тя му отговорила:

- Син ми ме праща: иска да се ожени за твоята дъщеря.

Царят рекъл на бабичката:

- Ако синът ти може да съгради палати като моите, ще му дам дъщеря си.

Бабата се върнала и разправила на змея какво казал царят. Змеят начаса издигнал палати, дори по-хубави от царските и изпратил бабата да каже, че всичко е готово.

Бабата отишла, обадила на царя, а той й рекъл:

- Кажи на сина ти да направи златен път, украсен със златни ябълки, че по него да мине дъщеря ми.

Бабата се върнала вкъщи и казала на змея желанието на царя. Змеят без много мъка направил и път, и мост от чисто злато. След това тръгнали да вземат царската дъщеря. Вдигнало се цялото село, със свирила и тъпани. Най-подир вървял змеят. Слисало се мало и голямо, какво е това чудо - змей за царска дъщеря да се жени.

Влезли в царските двори. Змеят седнал и замълчал. Царската дъщеря, като видяла за кого я жени баща й, заплакала и избягала.

Не щеш ли, змеят видял, че булката плаче и разбрал всичко. Той съблякъл своите кожуси и ето - станал много хубав момък.

Царската дъщеря била смаяна от красотата на момъка. С радост тя го взела за мъж. И те заживели много щастливо - както е било Богу драго. А покрай тях - и бабата и дядото.