Текст:Колата в локвата
Един селянин натоварил колата си с жито, прекръстил се и потеглил за града на пазар.
По пътя, за зла врага, колата му затънала в една локва до главините.
Мъчил се селянинът и тъй, и иначе да я изтегли - не може.
Видял насреща двама души, че лежат под сянката на една върба и отишъл да ги повика на помощ. Те били Хитър Петър и сина му.
- А бе, хора - рекъл селянинът, - елате ми помогнете да изтеглим колата из локвата.
- Да дойдем - обадил се Хитър Петър, - ама ще платиш ли дванайсет гроша?
- За такава дребна работа искат ли се толкова пари! - рекъл селянинът с възмущение.
- Като е малка работа, свърши си я сам - защо си дошъл да ни викаш! - отвърнал Хитър Петър и пак се изтегнал под сянката.
- Няма какво да се прави! - рекъл селянинът. - Елате да помогнете - ще ви дам дванайсет гроша.
Изтеглили колата.
Кога да си тръгнат, селянинът презрително казал на сина на Хитър Петър:
- Мързеливци! Цял ден се излежавате, а като ви повика човек да му свършите работа, гледате да го оберете.
- Кой! Ние ли сме мързеливци? - отвърнал възмутен синът на Хитър Петър.
- Вие, зер - да не би да съм аз!
- Е, хей, чичо - рекъл синът на Хитър Петър, - ние тука се трудим денонощно...
- Какво се трудите, бе хлапе?
- Какво ли? Денем се напъваме да вадим затъналите коли, а цяла нощ мъкнем вода чак от реката, та я наливаме да не би да изсъхне локвата.