Лозарят и косето

Материал из свободной русской энциклопедии «Традиция»
Перейти к: навигация, поиск

Лозарят и косето


Автор:
Болгарская народная








Язык оригинала:
Болгарский язык



Напекло топлото мартенско слънце. Закапали весело капчуците.

Стопанинът грабнал ножицата и се провикнал кьм косето:

- Хайде, Косе Босе, тръгвай с мене да подрежем лозите!

- Не мога - отвърнало косето, - защото си имам работа: гнездо вия.

И отлетяло за сламчици.

Зашумял развигорът над хълмовете. Избуяли новите ластари на лозите. Бръмнали пчелите по градините. Стопанинът нарамил мотиката и погледнал към гнездото на косето:

- Тръгвай, косе, с мене - да прекопаем лозето.

- Дума да не става! - отвърнало косето. - Аз тъкмо сега съм захванало да снасям яйца!

И се накокошинило в гнездото.

Затрещели юнските гръмотевици. Проливни дъждове окъпали земята. Стопанинът нагърбил пръскачката и пак викнал на косето:

- Косе Босе! Хайде да пръскаме, че маната може да изгори гроздето.

- Върви сам! Не виждаш ли, че аз тука пиленца мътя! - отвърнало косето и притихнало в гнездото.

Гъсти буренаци заглушили лозите. Грижовният стопанин наточил косера си и попитал косето:

- Нямали, косенце, да дойдеш с мене - да оплевим лозето?

- Няма! - отвърнало косето, - Сега пък ще уча пиленцата си да хвърчат.

Настъпила есента. Кехлибарени гроздове натегнали под лозите. Стопанинът подкарал колата към лозето.

- Къде си, Косе Босе? - провикнал се той.

- Тук! - изчуруликало косето.

- Хайде да берем грозде!

- Ида! - пръпнало косето. - Почакай само да повикам пиленцата си. Всички ще берем!

Но лозарят му казал:

- Почакай, косе, почакай ти сега. Който не е работил, не трябва и да яде.