Текст:Лястовицата и врабчето

Материал из свободной русской энциклопедии «Традиция»
(перенаправлено с «Лястовицата и врабчето»)
Перейти к навигации Перейти к поиску

Лястовицата и врабчето



Автор:
Болгарская народная









Язык оригинала:
Болгарский язык





Лястовицата си направила гнездо на една греда под стряхата и си излюпила лястовички.

Направило си гнездо под една керемидка и врабчето и си излюпило врабчета.

Но години наред врабчето все го сполитало нещастие — котката издебвала малките врабченца и ги изяждала, или пък счупвала яйцата.

Натъжено гледал врабецът как на близката слива лястовичката учи лястовичетата да хвърчат, да правят гнезда и да си помагат.

Завидял врабецът на лястовичката. Веднъж той й казал:

— Блазе ти, сестро лястовичке, че всяка година си отглеждаш пиленцата, пък моята домакинка само мъти, цвърка, вика, а не може да ги изгледа. Кой знае откого сме прокълнати.

— А бе, врабчо, отникого не сте прокълнати, ами гнездото ви не е добре направено. Затова и котката ви яде яйцата. Затова, съседе, не можете и да изгледате челяд като мене.

Като чул това, врабецът помолил лястовичката да го научи да си направи гнездо.

— Ела с мене, ще те науча — казала лястовичката.

Тя отвела врабеца край реката, в една тиня.

— Хайде сега, направи като мене, вземи с човката си кал за гнездото.

— А, виждам, сега знам, знам, дребна работа било това — рекло врабчето и литнало заедно с лястовичката, без да вземе в човката си малко кал. Като дошли до гнездото на лястовичката, тя лепнала калта на гредата.

— Ей така ще я залепиш — казала тя.

— Видях, видях, лесно било да се лепи кал на гредата — казало врабчето.

Много пъти ходила лястовичката на реката, много пъти носила кал и лепила по гредата. Ходило с нея и врабчето, но нищо не вземало, а само викало: «Знам, знам».

Когато лястовичката налепила ред кал, почнала да лепи и ред сламки. После пак — ред кал, пак — ред сламки. При всяко лепене на кал или сламка, лястовичката все учела врабчето как да лепи, за да го научи, как да си прави гнездото, но врабчето все казвало: «Знам де, знам».

— Ей, съседе, само с казване «знам» ти никога не ще си направиш здраво гнездо като моето, защото не ти се ще да потопиш човката си в калта. Без мъка няма наука, побратиме! Ето затова не можеш да изгледаш челяд като мене!