Текст:Неблагодарната мечка
Един селянин отишъл в гората за дърва. Тръгнал между дърветата и намерил една яма, два човешки боя дълбока. В ямата - мечка. Върти се назад-напред и ръмжи. Чака да дойде ловецът, който е изкопал ямата, за да я прибере.
- Какво правиш тука, Мецано? - попитал дърварят.
- Строполих се като кьорава надолу с главата и не мога да изляза. Моля ти се, дърварко, помогни ми да се измъкна. Ако ми помогнеш - ще ти дам, каквото искаш.
- Как да ти помогна? - замислил се дърварят.
- Спусни ми една стълба в ямата - подсетила го мечката, - по нея да изляза.
- А бе, аз стълба нямам, но ще ти подам ритлата на колата - отвърнал дърварят и спускал ритлата на колата В дълбоката яма.
Мечката внимателно почнала да се катери нагоре по ритлата и излязла навън.
Отървала кожата.
- Казвай - рекла тя на дърваря, - какво иска да ти дам, задето ми спаси живота?
- Нищо не искам - отвърнал дърварят, - не е голяма работа, една ритла съм ти подал.
- Без нищо не може - рекла мечката. - Ще вземеш нещо. В хралупата, където живея, имам три делви мед. Ела да ти дам едната.
"Защо да не го взема" - рекъл си дърварят, закрачил подир мечката и прибрал делвата. Като си тръгнал, мечката му поръчала:
- Този мед е само за тебе. Ти ще си го ядеш. Няма да даваш никому от него. Ако дадеш на жена си или на децата си, свършено е с тебе, ще те изям. Тъй да знаеш.
Нямало що. Насякъл селянинът дърва, натоварил колата, наместил най-отгоре делвата и се прибрал у дома си. Децата му го посрещнали на вратника и щом зърнали делвата, почнали да подскачат.
-Тате, какво ни носиш в делвата?
- Нищо няма - отвърнал дърварят, - делвата е празна.
И като разпрегнал воловете, внесъл делвата в зимника, потулил я на едно тайно място и почнал да си яде скришом от меда. Не щеш ли - децата го усетили и захванали да му се молят:
- Тате, дай и на нас от онуй нещо, дето си го скрил в зимника!
Селянинът си помислил тъй: не е хубабо аз да ям мед, а децата ми да се облизват. Ще им дам и те да хапнат, че каквото ще да става.
Слязъл в имника, изнесъл делвата и казал на децата си:
- Ще ви дам да си хапнете мед, но по-напред излезте навън и погледнете дали някой не се върти край къщата.
Децата излезли навън и скоро се върнали:
- Няма никой, тате, само маминият сукман се чернее под стряхата. (А то било мечката, която всичко видяла и всичко чула.)
Изяли децата меда. Облизали делвата.Бащата дигнал празната делва и я понесъл пак към зимника, но мечка но мечката го преварила и почнала да ръмжи:
- Е, дърварю, каква ни беше думата? По-скоро върви на реката да се изкъпеш!
- Защо? - попитал селянинът.
- Защото ще те изям!
- Бре, ами сега! - Селянинът изтръпнал от страх, но нямало що да стори: тръгнал към реката, а мечката -подире му. Върви селянинът и сьлзи текат от очите му, изневиделица насреща изскочила лисицата.
- Защо плачеш? - попитала тя селянина.
Селянинът и разправил всичко от начало до край. Лисицата го изслушала внимателно и поклатила глава:
- От цялата история само едно нещо не мога да повярвам.
- Кое? - попитал дърбарят.
- Не ми се вярва, че мечката може да ходи по стълба.
- Мога - изръмжала Баба Меца, - и по дърветата мога да се катеря, и по стълба мога да ходя.
- Аз, додето не видя с очите си, няма да повярвам.
- Тогава да вървим! - провикнала се мечката. - Аз ще ти покажа мога ли или не мога.
- Къде да вървим?
- В гората.
Отишли тримата в гората и щом стигнали до вълчата яма, мечката извикала:
- Едно, две, три!
И се съборила в ямата.
- Тичай по-скоро за ритлата! - извикала мечката на дърваря.
- Ти остави ритлата, ами донеси секирата, за да се разправиш по дърварски с тая неблагодарна мечка! - обадила се хитрата лисица. - И чувай какъв съвет ще ти дам: отсега нататък, видиш ли мечка стръвница, паднала в яма, да не и подаваш стълба!