Пари за онзи свят

Материал из свободной русской энциклопедии «Традиция»
Перейти к: навигация, поиск

Пари за онзи свят


Автор:
Болгарская народная








Язык оригинала:
Болгарский язык



Веднъж през едно село минал някакъв хитрец. Той вървял по улицата и викал колкото му глас държи:

- Хей, селяни! Тръгнал съм за онзи свят при умрелите! Който иска да праща нещо на близките си, нека ми го даде да им го нося, ей!...

Слушали селяните, слушали, подсмихвали се и клатели глави.

- Брей - казвали си, - изветрял умът на човека, бей!... Гледаш го здрав човек, пък полудял.

И го оставили да си вика.

Една глупава жена чула хитреца. Тя имала умрели, та поискала да им прати малко пари. Може пък да им трябват за това-онова на онзи свят! Отворила сандъка, взела стотина гроша, затичала се при хитреца и му ги дала.

- Да ги носиш на наш Стоенчо. Лани едрият вол го прободе, та умря момчето. Носи ги и "много здраве" от майка му кажи. Пък дай и някой грош на баба му... Сигурно те двамцата си живеят в рая...

- Бива, бива - отвърнал хитрецът и сам взел да се чуди отде се взе пък толкова глупава жена.

Сложил парите в пояса си и заминал бързо, да не би жената да се разкае и да поиска обратно парите си.

Скоро се върнал мъжът й. Жената се похвалила, че пратила сто гроша по един добър човек на умрелия им син. Мъжът се хванал за главата и закрещял:

- Ти луда ли си, мари! Хич ти, пращат ли се пари на умрели? Толкоз ли си глупава, та не разбра, че този човек те е изиграл, а?

И мъжът изскочил вън, качил се на коня и препуснал след хитреца да го стигне и да си вземе парите. Шибал той коня, ядосвал се и му идело със зъби да разкъса глупавата си жена. И все повтарял:

- Ама че серсем жена, ха!... Хич ти, оставила се да я изиграе някакъв смахнат! Бива ли толкоз глупост на едно място!

Препускал той и питал де кого срещнел дали не са видели такъв и такъв човек. Някои казвали, че го видели, други - не. По едно време, гледа непознат мъж не от тяхното село. Разбрал, че този е хитрецът. А той видял конника и се сетил, че идва да си вземе обратно парите. Веднага намислил нова хитрина. Легнал сред нивата близо до едно дърво и се загледал към небето. Приближил го мъжът. Той се зарадвал, че няма да му избяга.

Слязъл от коня и рекъл:

- Добър ден, побратиме!

- Дал Бог добро - отвърнал хитрецът и продължавал да гледа нагоре.

- Какво правиш тук?

- А че не виждаш ли? Гледам умрелите. Едни слизат от небето, а други се качват.

Брей, рекъл си мъжът. Ама че хитър човек! Иска и мене да изиграе, ама няма жена на среща си... Чакай да го подиграя.

И казал на висок глас:

- Слушай, бе, побратиме. И аз имам очи, виждам с тях, ама никакви умрели не се мяркат по небето.

- А! Те тъй не се виждат. Я легни на моето място и ще ги видиш.

Мъжът се почесал зад ухото и решил да изпита докъде се простира хитрината на хитреца. Оставил коня си и легнал на земята, като втренчил очи към небето.

- Нищо не се вижда, бе разбойнико! - извикал той и вече се приготвил да става, за да хване измамника за гушата и да си иска парите.

Но в това време хитрецът се метнал върху коня и препуснал по прашния път.

Скочил мъжът, но беглецът бил вече далеч.

- Брей, че дявол човек! - казал с яд човекът. - Не стига дето изигра жената и взе сто гроша, ами открадна и коня ми...

И тръгнал към селото да бие жена си, та да си изкара на нея яда!