Речи чекръче!

Материал из свободной русской энциклопедии «Традиция»
Перейти к: навигация, поиск

Речи чекръче!


Автор:
Болгарская народная








Язык оригинала:
Болгарский язык



Имало едно време един дядо и той имал едно момиче: когато се засмивало, трендафил цъфтял от устата му, а когато заплачело, от очите му капвал бисер.

Дядо събирал бисерите и ходил да ги продава, че да се прехранват. Подир няколко време момичето се прочуло с хубостта и дарбите си дотолкова, че стигнало и до ушите на царя. Той поискал да се ожени за него, та пратил хора да идат да го вземат и доведат при него. Хората му отишли, взели момичето, качили го на царската кола и тръгнали да си отиват. Измежду изпратените жени имало и една мома, която искала с измама да се омъжи за царя. Като вървели що вървели, на хубавицата се припило вода, а завистливата й рекла:

- Ако дадеш да ти извадя едното око, ще ти дам вода да пиеш, ако ли не дадеш - няма вода.

Хубавицата се съгласила - завистливата мома й извадила едното око, скрила го в кутийка, та й дала да пие вода. Завистливата мома. Като вървели, вървели, стигнали до един кладенец, хубавицата пак ожадняла, поискала да й дадат да пие вода, а завистливата й рекла вътре в колесницата:

- Ако дадеш да ти извадя и другото око, ще ти дам вода, ако ли не дадеш - няма вода!

От голяма жажда склонила, извадила й момата и другото око, турила го пак в кутийка и й дала да пие вода. Тя се напила, а жените си рекли:

- Защо му е на царя царица без очи, какво ще я прави сляпа? Хайде да я хвърлим нейде.

Като повървели още малко, стигнали до една голяма коприва и до един сух кладенец; хвърлили я и си заминали.

Из пътя нагласили завистлива хубавица, извели я пред царя, като да е тя същата, и той се венчал за нея. Понякога той я карал да му се засмее, за да види от устата й цъфнал трендафил, или да заплаче и да падне от очите й бисер. Тя му казала, че сега нямала време, по-сетне. И той дълго чакал да види желанието си изпълнено.

Сиромашкото онова момиче, хвърлено в копривата, през деня го намерил един дядо, който го взел и прибрал в къщата си да го гледа. Момичето, като поседяло, поседяло, минало се каквото се минало, веднъж се засмяло за нещо си и тозчас цъфнал от устата му един червен трендафил. То го дало на дядото и рекло:

- Дядо, на ти един трендафил, че иди да го продадеш в града. Като стигнеш пазара, викай: "Трендафил за око, трендафил за око." И който ти даде око, нему да го дадеш.

Станал тогава дядото, взел трендафила и тръгнал из пазара да вика: "Трендафил за око, трендафил за око." Като ходил, ходил, позапрял се малко покрай царските палати, взел пак да вика.

Ето ти, че една млада жена се показала на прозореца и го попитала:

- Какво продаваш дядо?

Той й отговорил:

- Трендафил за око, синко!

Тя му рекла:

- Я го дай насам!

Тогава извадила една малка кутийка, отворила я, дала му окото и взела трендафила, а дядото взел окото, занесъл го на момичето. То го турило на мястото му и малко по малко заздравяло и прогледнало с него.

Минало се каквото се минало, подир няколко време момичето пак се засмяло и от устата му цъфнал трендафил. То пак го дало на дядото да иде, да го занесе в града и да го продава. Който му даде око, нему да го даде. Дядото взел хубавото цвете и пак отишъл в града да го продава.

- Трендафил за око, трендафил за око!

Никой не го спрял да купи цветето. Когато стигнал до царските палати, дядото отново извикал:

- Трендафил за око, трендафил за око.

Царицата го чула, излязла на прозореца и го попитала:

- Какво продаваш дядо?

Той й рекъл:

- Трендафил за око синко!

- Дай го насам, дядо, аз ще ти дам едно око!

Извадила от пазвата си малката кутийка, отворила я, извадила окото, дала му го, взела трендафила и се прибрала. Дядото взел окото, занесъл го на момичето, а то го турнало на мястото му, заздравяло и прогледнало с него, та станало здраво пак, както по-рано.

Друг път момичето заплакало, а от сълзите на очите му излязъл бисер. То го дало на дядото и му рекло да иде в града, за да го продаде, та да си купят едно-друго в къщи. Дядото взел бисера, занесъл го в града и го продал пак на царицата. А тя, когато идвал царят при нея, един-два пъти се засмивал и туряла скритом трендафила в устата си, а нему казвала, че сега е цъфнал от устата й. Царят и да съглеждал тая женска лукавщина, преструвал се уж, че й вярва, додето му излезе краят. Друг път залепила бисера на очите си и като заплакала, уж станал този бисер, показвала го на царя, а той все уж й вярвал.

Дядото много пъти ходил из града да продава цъфнал трендафил и бисери, додето стигнало и до ушите на царя. Той поканил всичките момичета, богати и сиромашки, на седянка; да дойдат да му работят, та дано измежду тях да намери истинското момиче и да го вземе за царица. Една-две вечери всичките момичета отишли на седянката, а това момиче не отишло. Една баба го убедила и най-после и него завела на седянката в царския палат.

Вечерта всички момичета запрели, завлачили, запели коя каквато песен знаела, а царят ходел от момиче на момиче, да ги обикаля и съглежда коя какво преде, какво работи и каква е, та дано измежду тях намери прочутата момиче. А то, като дошло, заловило се да преде на един чекрък, забулено и наведено на един край, работило и само си приказвало на чекръчето тъй: "Речи, чекръче; имало едно време едно момиче; когато заплачело, сълзите му се превръщали на бисери." Най-после я зачул царят, отишъл при нея, та й рекъл:

- Чакай да видя пък тази мома какво прави тук и как работи!

Взел, та й вдигнал с една пръчка булото, хубостта й се лъснала пред него и той се уверил, че това е търсената мома. Тя нито го погледнала в очите, а си приказвала с чекръка: "Речи, чекръче..." Царят, като й послушал приказката, разбрал от нея как е станала работата и подир малко пратил, та я взели и се оженил за нея. Като си направил сватбата, изпратил си гостите и най-подир повикал първата си царица и я попитал:

- Какво искаш - два ножа ли, два коня ли?

Тя му рекла, че два коня по обича. Тогава той й дал два коня и заръчал да й вържат единия крак за опашката на единия, а другия за опашката на другия кон, после да удрят и двата коня тъй силно, че на часа да я разкъсат. Слугите му тозчас изпълнили заповедта.