Умни хора

Материал из свободной русской энциклопедии «Традиция»
Перейти к: навигация, поиск

Умни хора


Автор:
Болгарская народная








Язык оригинала:
Болгарский язык



Веднаж, в света неделя, свекърът, свекървата и мъжът на една булка отишли на черква, а снахата останала вкъщи да наглежда яденето на огъня. Като стояла при огнището, налегнала я дрямка и тя заспала. След малко се събудила и много се засрамила. "Добре, че нямаше никой от нашите да ме види", си рекла, но се сетила, че я видяло кученцето. "Брей, това пукниче ще им каже! Чакай да му вържа герданче да не казва." И му вързала гердана си.

Дошъл свекърът.

- Мари снахо, какво е това? Защо си вързала на кучето гердан?

- Ха, ха, ха! Да ти кажа, тате. Като седях до огъня, па бях позадрямала. А кучето беше при мен. Рекох си, то ще каже, та му вързах герданче да не казва.

- Много добре си се сетила, дъще. Чакай пък аз да му сложа капата на главата, че да не каже на бабата. - Сложил му капата: ама да не кажеш! - рекъл и му завъртял с глава.

Дошла свекървата и щом видяла кучето, развикала се:

- Какво е това от вас? Защо сте пременили кучето тъй? Гердан, че още и капа! - и взела да се кръсти.

Разказали и на бабата.

- Добре, добре сте направили. Чакай пък аз да му сложа обици, да не каже на сина.


Дошъл синът и им се присмял:


- Бре, бре, какво сте накичили кучето! Да не е канено за кум?


- Не, мъжо - отговорила булката. - Няма да ходи на сватба, ами аз като седях отзарана до огнището, па тъй и тъй... - разказала му всичко.


- Господ да ви пази - рекъл той и на тримата, - но не вярвам да има толкова глупави хора като вас по света. Ще обиколя малко по други места да видя какви хора живеят.


И тръгнал. В едно село видял, че няколко души се качили на една къща и хвърлят керемидите на земята.

- Какво правите, братя?


- Искаме да вкараме в къщата малко слънце, защото е много тъмно и студено, после ще я покрием пак.


- Не може тъй, добри хора - рекъл, и ги научил как да си направят прозорци.

Отишъл в друго село. Един човек бил се качил на една стряха, а долу друг му държал гащите, за да скочи в тях.


- Чакай, приятелю, ще се убиеш! - извикал му пътникът и му показал как да си обува сам гащите.

По-нататък видял, че един човек се мъчи да хвърля орехи на тавана с вила: гребе, хвърля, а орехите си стоят до един на двора. Показал и на него какво да прави. Оттам отишъл в друго село. Стъмвало се вече. Пет-шест жени предели на пътя пред една врата.

- Защо стоите още на пътя - попитал ги, - нямате ли си къщна работа?

- Имаме работа, как да нямаме, брате. Мъжете и децата ни откога ни чакат, но не можем да станем: размесили сме си краката и не знаем, кой на кого е.

А той взел една тояга, па като ги ударил два-три пъти по краката, всички наставали и си отишли. И много още такива работи видял. След туй си отишъл вкъщи.

- Имало и по-диви от вас хора на света - рекъл. - Живейте с този ум, както знаете.