Цар и пияница

Материал из свободной русской энциклопедии «Традиция»
Перейти к: навигация, поиск

Цар и пияница


Автор:
Болгарская народная








Язык оригинала:
Болгарский язык



Един цар обичал много да се весели. Почти всяка вечер той събирал своите знатни приятели и с тях ядял, пиел и се веселял до късно през нощта. Малко по малко той свикнал да пие по много вино. Виното го правело разговорлив, шеговит и извънредно весел. Това му било приятно и той започнал често да се напива.

Но след всяко напиване, на сутринта, царят се чувствал зле: в устата му горчи, главата го боли тъй силно, като че ли ще се пръсне - не му се говори, всичко го дразни и сърди. Тогава той заповядал да разгласят, че който му донесе лек, да не му става нищо след пиене, ще му даде голяма награда. Но никой не могъл да му намери такъв лек.

Най-после, един закоравял пияница се наел да излекува царя.

Царските хора го завели в двореца.

- Е, казвай - рекъл царят - какво да правя, за да не ми става лошо след пиене?

- Пак пий! - отговорил пияницата.

- Как така? - зачудил се царят.

- Царю честити, не си ли чувал да казват: "Клин клин избива". Пий и не бой се. Ако ти не мине, вземи ми главата.

- Ами, като карам все така, докъде ще стигна ? - запитал царят.

- До там, додето съм стигнал и аз, - спокойно отговорил пияницата.

Царят изтръпнал. Очите му широко се разтворили и той с ужас изгледал пияницата. Неговото потъмняло и подпухнало лице, набъбналият и посинял нос, кръвясалите му и изпъкнали като на жаба очи, мръсните му, изплескани и изпокъсани дрехи - всичко това било толкова грозно и отвратителио, че той се погнусил и извикал:

- Дайте му наградата и нека да се маха от очите ми. Той наистина ме излекува.

Оттогава царят не турнал вече нито капка вино в устата си.