Текст:Какви хора има по света
Живял някога един старец на име дядо Петко. Той си имал бабичка - Станка, и дъщеря - Пена.
Ходел дядо Петко на работа по нивите, а жените шътали в къщи.
Веднъж - като седели край огнището и си предели - момата попитала майка си:
- Мамо ма, като се оженя, дали ще си добия рожбица?
- То се знае, че ще си добиеш - отвърнала майката.
- Ами ако е момче, как ще го наречем?
- То се знае - Петко.
- Ами къде ще го сложим да спи?
- Къде - в люлката. Там, дето слагат рожбите си всички жени.
- Ох, мамо, ако се скъса люлката, моят Петко ще падне на земята и ще се утрепе.
- Като се утрепе, ще умре рекла майката.
- Горкият Петко! Да умре тъй малък! Хайде, мамо, да си го оплачем!
- Хайде, дъще! - съгласила се майката и двете надули гайдите. Реват, та се късат. Оплакват неродения Петко. Плакали цял ден. Пресипнали от плач. Вечерта се върнал дядо Петко и щом отворил вратата, останал смаян!
- Станке, Пено, кого оплаквате?
Жените му разправили каква е работата. Дядо Петко се хванал за главата:
- Хубава работа! Ами че оплаква ли се нероден човек? Не вярвам някъде да има по-глупави жени от вас. Но Все пак трябва да обиколя света и да видя с очите си!...
И като си нарамил торбичката, дядо Петко излязъл от къщи. Тръгнал по широкия свят. Вървял, вървял, стигнал до една нива. Сред нивата - орех, а под ореха трима души сьбират обрулени орехи. Но как ги събират? Мъчат се да ги загребват с вили и да ги изсипят в чувалите.
- Добър ви ден, братя! - поздравил ги дядо Петко. - Що правите с вилите?
- Орехи събираме, не виждаш ли?
Дядо Петко си помислил: "Тия не са по-умни от мойте жени."
- Не може тъй, орехи с вили не се дигат.
- Ами как?
- Вземете по една лопата и ги нахвърляйте в чувалите!
Както ги научил дядо Петко, тъй направили орешарите. Изгребали с лопати орехите, прибрали ги в чувалите. Старецът си тръгнал, но те го спрели:
- Чакай, дядо, да ти се отблагодарим, задето ни научи на ум и разум!
И му напълнили торбичката с орехи.
Продължил дядо Петко пътя си. Влязъл в едно село. Там имало стар зид, а отгоре на зида пораснала хубдва зелена тревица. Под зида двама души пъшкали и се трепели - мъчели се да дигнат едно магаре върху зида.
- Хей, приятели, какво правите тук? - попитал ги учуден дядо Петко.
- Дигаме магарето.
- Защо го дигате?
- За да опасе тревата, която е поникнала върху зида. Мъчим се, но не можем, защото проклетото магаре е много тежко.
- Я ми донесете една коса! - рекъл дядо Петко. -Аз ще ви покажа какво трябва да направите.
Донесли му коса. Старецът протегнал ръце към зида, окосил тревата и я хвърлил на магарето.
- Магарето се навело и почнало да лапа.
- Я гледай, че то било много лесно! Да си жив, дядо! - рекли двамата селяни и дарили дяда Петка с една бяла погача, току-що извадена от огнището.
Дядо Петко отминал по-нататък. Стигнал до един двор, пълен с развеселени хора. Цигулки свирят. Тъпани бият. Песни се пеят.
- Тука има сватба - рекъл си пътникът и спрял да погледа. Видял невестата и младоженеца - стоят изправени пред къщната врата. Защо стоят? Защото невестата била по-висока от горния праг на вратата и не можела да влезе.
Сватовете се чудели и маели как да я вкарат вътре. Един от тях - най-старият и най-хитрият - предложил:
- Хайде да и отсечем краката, за да ги подкъсим, че са много дълги.
- Не бива да и сечете краката, защото те са толкова дълги, колкото трябва да бъдат, ами ще трябва главата и да отрежем, защото тя стърчи над горния праг. Пък и да ви кажа ли - без глава човек може, но без крака къде ще мръдне? - обадил се дълбокоумно друг от сватовете.
- Тогава да донеса секирата? - викнала една посръбнала жена.
- Не посягайте на жената, ами дайте да съборим горния праг на вратата - разбутал навалицата един зидар.
Тогава се намесил дядо Петко:
- Чакайте, хора селяни, не пипайте нито невестата, нито прага, ами я накарайте да се понаведе малко!
Невестата, щом чула тия думи, бързо се понавела и влязла в къщи. Сватбарите се почудили какъв ум има чужденецът, похвалили го, поканили го да влезе вътре, настанили го на трапезата и го гощавали три дни и три нощи с печени кокошки, вити баници и червено вино.
Като се наситил, дядо Петко напуснал сватбарската къща и продължил по-на-татък. Влязъл в друго село. Там видял една къща с висок чардак. На чардака стояло едно момченце по риза, а долу, под балкона, майката държала нови гащи и викала:
- Хайде, чедо, в гащите! Хайде в гащите!
А момчето се дърпало назад - не ще.
- Какво има? - попитал дядо Петко.
- Уших - почнала да разказва майката - нови гащи за момчето си и рекох да му ги премеря, затуй му викам да скочи от чардака в гащите.
- Недей тъй, невесто! Ще утрепеш детето - поучил я дядо Петко, - ами го повикай да слезе долу по стълбата, сетне го накарай да спусне единия си крак в левия крачол на гащите, а другия - в десния. Тъй се обуват гащи!
Жената послушала съвета на стареца, нахлула леко гащите на момчето и за да се отплати, изкарала сребърната гривна от ръката си и я подарила на дяда Петка.
Още по-нататък старецът стигнал до едно широко и равно място. Там десетина души зидари градели ново училище. Двамина от тях държали едно дърво за двата края и го дърпали, колкто им държат сили.
- Абе вие що правите? - попитал ги дядо Петко учуден.
- Теглим дървото.
- Защо?
- Удължавамего, защото е късо.
ДядоПетко поклатил глава.
- Залудо си хабите силите. С теглене тая работа не става.
- Ами как?
- Вземете още едно дърво и го наставете.
Зидарите наставили две дървета, свършили си работата и от благодарност подарили на дяда Петка една остра секира.
Вървял дядо Петко от село на село и се смеел: светът бил пълен с неуки хора. Нямало кой да им отвори очи те,
Ето че го настигнала една жена. Тя шибала с вършина една крава. А на кравешката шия - цяла връв с жълтици.
- Коя си ти? - попитал дядо Петко.
- Не ме ли познаваш? Аз съм жената на селския чорбаджия.
- Ами къде караш кравата? За кого си я наредила?
- Карам я на кума си. Тя е обречена на него. А жълтиците са за кумата. Ние сме богати хора. Имаме много крави и жълтици. Ако ти е пътят нататък, откарай кравата, защото аз си имам работа, в нашата къща са се навдили много мухи и аз ги бия с тояга. Живота ни отровиха тия мухи, пусти опустели!
- Добре - съгласил се дядо Петко, - ще я откарам, но ти ми кажи къде е селото на твоите кумове?
- Ей там! - поклатила глава чорбаджийката като кон на празни ясли.
- Ясно - рекъл дядо Петко, макар че не разбрал, и подкарал кравата. Подкарал я към своето село, натоварен с много дарове за бабичката му Станка и дъщеря му Пена.