Текст:Хитрият бръснар
Веднаж, срещу неделя, в един хан се отбил да си почине и да преспи Хитър Петър. Там имало и кафене. Влязъл той, поръчал си едно кафе и смирено заслушал какво си говорят хората. Тоя ден тук били събрани десетина хитреци. Всеки от тях се смятал за много умен и за мното хитър. Един-друг почнали да се хвалят. Станало дума и за Хитър Петър. Те му завиждали, че народът го почитал, затова започнали да говорят лошо за него.
- А бе, знам го аз този Хитър Петър - рекъл единият. - Той е луд човек. На две магарета сено не може да раздели.
- По-будала човек няма из нашенско - потвърдил друг. - Хората му се смеят, а той мисли, че намират приказките му за умни. Дето има една: "Ти го плюеш, а той вика: Божа росица..." Та и Петровата е такава...
Всички се засмели на тези думи.
Понеже никой не познавал Хитър Петър, той се спотайвал, пиел си кафето и си мислел що да скрои на тези умници, та да го помнят цял живот.
- Слушайте, хора - рекъл най-големият хитрец. - Какво сме седнали да се занимаваме с един смахнат човек? Такъв будала всеки може да изиграе и да се подиграе с него. Не си струва труда да говорим за него.
Всички поклатили глава и им станало драго, че чули още няколко лоши думи за Хитър Петър. А хитрецът продължил:
- Утре е неделя. В това село има голяма църква със сладкогласен поп. Я да повикаме един бръснар и да се спазарим на цяло да ни обръсне, та по-евтино да ни излезе... Че за света неделя да бъдем докарани като хората.
- Вярно бе! - съгласили се всички.
- Аз съм бръснар - скромно извикал Хитър Петър, който до сега все мълчал. - Защо ви е да търсите друг?
- Е, по колко ще ни вземеш на глава за бръснене?
- Чорбаджии - продължил смирено Хитър Петър. - Аз съм сиромах човек. Каквото ми дадете - съгласен съм. Днес ще имам разноски в хана два-три гроша. Платете ги и ще се наплатим.
Хитреците лукаво се спогледали.
- Ханджи - извикал единият. - От този човек няма да искаш пари за разноски. Ние ще ги платим.
Хитър Петър потрил ръце.
- Сега всеки трябва - казал той, - да отиде в стаята си и да чака ред. Аз ще ида да взема от торбата бръсначите. Ей сега ще дойда и ще почнем работа...
Хитър Петър скочил и излязъл.
А хитреците се закискали след него.
- Ама, че ударихме кьоравото, ха! Евтино ще ни излезе бръсненето. Вместо той нас, ние ще го обръснем. Будала човек!... И такива ги има... Хайде сега да си отиде всеки в стаята и там да чака будалата бръснар.
Станали и всеки отишъл в своята стая.
В това време Хитър Петър взел от ханджийката калъп черен лют сапун, един леген и ибрик с топла вода, наметнал шарена кърпа през рамото си и се заловил за работа.
Влязъл в първата стая. Тук, усмихнат под мустак, го чакал онзи хитрец, дето най-много говорил против него. Запретнал ръкави Хитър Петър и започнал да сапунисва добре лицето, брадата и главата с гъста пяна.
- Много люти, бе момче! - процедил през зъби сапунисаният.
- Трай, трай, и само гледай как гладко ще те обръсна, като за сватба. Нека добре да омекне брадата ти... А сега почакай малко, че съм забравил острия си бръснач. Сега ще го донеса.
И Хитър Петър грабнал легена със сапуна и право в другата стая. Насапунисал и друг хитрец. После му казал, че е забравил бръснача си и го оставил уж за малко. Така отивал от стая в стая, докато насапунисал всичките. Сапунът бил лют, та никой не смеел да си отвори очите. Всички чакали да дойде бръснарят и да започне бръсненето...
А през това време Хитър Петър се измил добре, нахранил се, взел в торбата един хляб и буца сирене и се обърнал към ханджията:
- Ханджи, аз си заминавам. Пък яденето и другите разноски ще платят онези приятели, дето сами ти обещаха. Хайде, кажи им много здраве от бачо им Хитър Петър. Нека да го помнят и да го благославят...
И си заминал.
Чакали, чакали насапунисаните да дойде бръснарят, никой не идвал. По едно време един от хитреците, като не можел да търпи повече лютия сапун, излязъл вън и започнал да вика:
- А бе, къде е този калпав бръснар? Половин час го чакам да донесе бръснача си и още го няма... Очите ми ще изгорят!
Като го чули, един по един започнали да излизат всички хитреци, да чистят с кърпи очите си и, като се виждали един-друг така изцапани, с течащ сапун по шиите, по ушите и по ризите им, разбрали, че ги е изиграл някой хитрец.
- Бре, къде е този бръснар - викали те един през друг и тичали насам-натам из двора и стаите си. - Де е този проклет човек, който така ни омаскари?
- Ханджи, улови го, бе! Улови този бръснар, дявол да го вземе и го дай ти на нас.
Събрали се от махалата жени, деца и мъже. Те гледали насапунисаните хитреци, сочели ги с пръст, смеели се и ги подигравали.
- Вода бе, дайте вода да се измия, че ми отидоха очите! - крещял един.
- Ох, ще му одера кожата на този разбойник - викал друг и си триел зачервените очи. - Къде е той, бе джанъм?
- Онзи, бръснаря ли? - попитал кръчмарят, като се подсмихвал. - Онзи, дето обещахте да му платите разноските ли?
- Той, той. Къде е?
- А че той се наяде за ваша сметка и си отиде човекът... И ми рече: "Много здраве им кажи от бачо им Хитър Петър. Нека добре да го помнят..."
- Тоз ли е бил Хитър Петър? - креснали изненадани и ядосани хитреците. - Брей, изигра ни, без да се усетим, ха!... И се затичали към селската река да си умият лицата и главите.
А селяните продължавали да им се смеят през глава и да ги подиграват...